Е, стигнахме края. А помните ли началото? За мен всичко

 Е, стигнахме края. А помните ли началото? За мен всичко стартира през май 2015-та година, когато разбрах, че ще Ви бъда класен. Беше август, когато натрапнически започнах да Ви желая другарство във Facebook. Някой одобряваха незабавно, други с съображение се колебаеха. Но всичко се успокои, когато оповестих на Девина, че ще Ви бъда класен, а тя евентуално е популяризирала новината в групата на грешниците. Точно в нейния профил бях разкрил фотография на класа на сцената, на която голяма част се бяхте тагнали. Толкова доста Ви бях желал, че започнах да Ви изучавам имената по бебешките профилни фотоси.

 Първият образователен ден. Доведе ме Петя. Спомням си, че бяхте доста безмълвни и къси. Както постоянно се случва на първата среща с чужд, от който не знаеш какво да очакваш. Дойдоха девойки от предходния ми клас. От всичко, което споделиха си припомням, че Ви поучаваха да опитате от всичко в това учебно заведение. Но този завет май остана отчасти изпълнен.

 Първият час на класа. Казах Ви, че всички мои класове са доста готини, само че желая Вие да бъдете най-готиният. Толкова желаех да имам клас, в който множеството да не са от Ловеч. Имах мемоари, че те са доста сплотени, тъй като множеството живеят дружно в пансиона. Оказа се, че Вашето единение изобщо не минава през пансиона. Четири години по-късно са сигурни две неща. Вие сте първият ми клас, който приключва в цялостен състав и последният, най който ще бъда класен за четири години. Всъщност има още неща, в които сте първите. Първият клас, на който писах индулгенции, отчитах греховете и участвах в тайни номинации. Първият клас, с който отидох на цели три хижи в 12 клас. Първият клас, с който водих същинска война за отсъствията. Тук е моментът да кажа, че я завоювах. Първият клас, на който съм мрънкал в толкоз доста постове в групата.

 Бях си наумил да реализира доста неща Исках да Ви науча на положително, отговорност, храброст, правдивост, неотстъпчивост, благодарност, обвързаност към класа и учебното заведение. В целият пакет надали съм сполучил, само че нещичко сигурно съм оставил у всеки.

 Разчитам на живота да ми бъде съдружник и да Ви намигва за всеки пропуснат житейски урок. Защото съм сигурен съм, че животът ще Ви срещнес доста недобросъвестност. Надявам се тогава да си спомните справедливостта, на която ни учех. Няма подозрение, че ще  Ви изправи против правила, които не търпят взаимни отстъпки, с цел да осъзнаете какъв брой пъти Ви прощавах.Убеден съм, че някои ще бъдат подценявани тенденциозни и чак тогава ще проумеете, че тук са оценявали качествата Ви. Сигурен съм, че мнозина ще срещнат същински жлъч и оскърбление, с цел да схванат, че тук просто са били дисциплинирани. Вероятно ще се сблъскате със свят, който не изпитва страст и сантименти към Вас с цел да се сетите, че тук в действителност сте били обичани. Ще има такива, които ще губят самотни и ще се сетят за цената на пропуснатото другарство. И други, които ще губят дълго и смирено преди да си спомнят, че животът е храброст, митинг и протест. А може би нищо от това няма да Ви се случи, само че в случай че стане спомнете си за класния от хълма и неговата обсесия да НВ научи навръх такива качества.

 Днес е ден за признателност и амнистия. Откакто сме се срещнали се пробвам да Ви науча, че достойните хора могат да обичат, умеят да простят и не се срамят да благодарят. Благодаря Ви, че ме пуснахте в сърцата си. Благодаря Ви за доверието. Благодаря Ви за обичта, която съм виждал в очите и жестовете Ви толкоз пъти. Благодаря за спомените, които ще останат и другарството, което имам вяра ще Ви връща след години. Извинявам се за сълзите, за миговете на жестоко отношение, за голословните съмнения или за неоснователните обвинявания.

 Днес стаята е извънредно цялостна. За финален път на теци чинове стоят девойките и мочетата, на които имах шанса и удоволствието да бъда класен. От на следващия ден тук ще бъде безшумно и безмълвно. От на следващия ден всичко ще ми липсва. Ще ми липсва момичето, което наложително мрънкаше преди да се оправи с всичко. Ще ми липсваш, Йони. Ще ми липсва момичето, което постоянно имаше недоволства и не спря да брани справедливостта. Ще ми липсваш, Теди! Ще ми липсва момчето, което не спираше да задава въпроси, преди да откри всички отговори в работата. Ще ми липсваш, Марто! Ще ми липсва момичето, което смесваше очарователна разсеяностс постоянно навременни и точни отговори. Ще ми липсваш, Алка! Ще ми липсва момичето, което обожаваше фитнеса, само че криеше гения си на поетеса и есеистка. Ще ми липсваш, Криси Кирилова! Ще ми липсва момчето, което не спираше да бъбри в час, само че нито веднъж не пречупи мъжката си дума. Ще ми липсваш, Цецо! Ще ми липсва момичето, което страхливо се усмихваше на втория чин, само че не преставаше да ме изумява с честността и упоритостта си! Ще ми липсваш, Ивче! Ще ми липсва момичето, което изстрада всеки триумф, само че в никакъв случай не се съобщи. Ще ми липсваш, Вики Колева! Ще ми липсва момичето, което мислех, че ще изгубя в 9-ти клас, а то ми отвърна с непрекъснато израстване. Ще ми липсваш, Габи! Ще ми липсва момчето, което постоянно присъстваше и носеше на смешки и физически тормоз. Ще ми липсваш, Ивко! Ще ми липсва момичето, което гледаше смело от фотосите и в танците, само че се опасяваше от учителите. Ще ми липсваш, Цуци! Ще ми липсва момичето, което постоянно мереше думите си и бе готово на всичко поради фантазиите си. Ще ми липсваш, Алекс! Ще ми липсва момичето, което нито един път не се оплака и даваше сърцето си за класа. Ще ми липсваш, Криси Колева. Ще ми липсва момчето с тънкото възприятие за комизъм и картечния диалект. Ще ми липсваш, Сашо! Ще ми липсва момичето, с което постоянно палехме искрите и не искаше да повярва, че в действителност я одобрявам. Ще ми липсваш, Вики Веселинова. Ще ми липсва момичето, което в никакъв случай не видях ядосана или неподготвена. Ще ми липсваш Иве! Ще ми липсва момичето с безконечната усмивка и плахото сърце. Ще ми липсваш, Мони Пеловска. Ще ми липсва момчето, което доста боледуваше преди да срещне закрилницата си в 12 клас. Ще ми липсваш, Анчо! Ще ми липсва безгрижният купонджия безконечния въпрос, за коя дата би трябвало да донесе записка. Ще ми липсваш, Владо! Ще ми липсва момичето, което мълчи с думи, само че приказва с очи. Ще ми липсваш, Дуци!Ще ми липсва един безмълвен юноша, само че постоянно прецизен пич. Ще ми липсваш, Димчо! Ще ми липсва безконечният подбудител и неутолим дебатьор. Ще ми липсваш, Пеца! Ще ми липсва мацката с взривния темперамент и гръмотевичния глас. Ще ми липсваш, Ели! Ще ми липсва момчето, което в никакъв случай не се ядосваше на дребните неща и постоянно се опитваше да сплотява класа. Ще ми липсваш, Гошо! Ще ми липсва момичето, което подари сърцето си на класа и приятелите. Ще ми липсваш, Мони Иванова! Ще ми липсва и чудото, от което стартира цялата сага, което не спираше да ме ядосва с резултатите си и да ме разсмива с шегите си. Ще ми липсваш, Деви!

 От на следващия ден стаята ще бъде празна, само че Вие няма да си тръгнете. Поне до момента в който спомените за всеки от Вас проблясват в паметта ми. Дори да Ви няма любовта ще остане. Обичах Ви преди да Ви познавам. Ще Ви обичам и помня до момента в който сърцето ми пулсира. Ще се гордея с всеки от Вашите триумфи. Защото знам, че ще имате блестящо бъдеще. Бъдете положителни хора и смели мечтатели. А аз ще Ви очаквам да се връщане тук при историята на най-красивите години от живота Ви!

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com